послания от чекмедже

Има едно чекмедже в чайната. Дървено, с метална дръжка, ненатрапчиво прибрано в светла тикова масичка на втория етаж. Ако го отвориш ще намериш в него послания от хората седели преди теб.. споделени чаени мигове и светли мисли. Ние поровихме и си избрахме няколко листчета - откъснати от тетрадки, от тефтерчета, дори билетчета за театър. А посланията на тях напълниха сърцата ни с радост и огряха лицата ни с усмивки. Ето ги ...


"Имало едно време, когато нямало време..."


"И тъмнината обгърна стаята... Свещта гаснеше бавно във фенера, докато всеки споделяше неволите си, а индианецът седеше над всеки и гледаше.......
28.03 - Earth Hour"


"Хората, които учат цял живот никога не могат да научат толкова, колкото тези, които просто живеят, точно заради вечери като тази."

"Всеки е ценен независимо дали е открил този, който ще го оцени."

"Ако някога пак те целуна, две звезди ще се смеят над нас..."

"Фин и млечен бе Бог и се топеше...."

"Разбий сърцето ми, за да се отвори място за безграничната любов"
Суфистка поговорка

"Когато забравим за душата си губим своята сила"

Благодарим за красивите мисли и закачки! Продължавайте да пишете... а ние от време на време ще споделяме какво ни е вдъхновило най-силно :)